ISO, Скорост на затвора, Бленда
Публикации
Трудно е да се правят добри снимки, без да има солидно разбиране за ISO, Скорост на затвора и Бленда – Трите най-важни неща в фотографията, известни още като „Триъгълника на експозицията“. Въпреки че, повечето нови DSLR апарати имат режими „Auto“, които автоматично подбират правилната скорост на затвора, блендата и дори ISO за вашата експозиция, използването на режим му поставя ограничения за това, което можете да постигнете с камерата си. В много случаи камерата трябва да отгатне каква трябва да бъде правилната експозиция, като преценява количеството светлина, което преминава през обектива. Задълбоченото разбиране за начина, по който ISO, Скоростта на затвора и Блендата работят заедно, позволява на фотографите да поемат изцяло управлението на ситуацията, като управляват ръчно фото апарата. Знаейки как да регулирате настройките на камерата, когато е необходимо, ще можете да получите най-доброто от нея достигайки до нейните граници и снимането страхотни фотографии.
Нека бързо да прегледаме резюме на „Триъгълника на експозицията“ :
1. Скорост на затвора /Shutter Speed/ – продължителността на времето, през което е отворен затвора на камерата, за да може да поеме количеството светлина нужна на сензора. Скоростите на затвора обикновено се измерват на фракции от секундата, когато са под секунда. Бавните скорости на затвора позволяват да навлиза повече светлина в сензора на фотоапарата и се използват за фотография при слаба светлина или през нощта. Бързите скорости на затвора спомагат за замразяване на движението. Примери за скорости на затвора: 1/15 (1/15-то от секундата), 1/30, 1/60, 1/125.
2. Бленда /Апертура/ – отвор в рамките на обектив, през който светлината преминава в тялото на камерата. Колкото по-голям е отворът, толкова повече светлина преминава към сензора на камерата. Апертурата контролира и дълбочината на полето /DOF/, което е част от сцена, която изглежда остра или се счита, че е приемливо остра в някой случай. Ако блендата е много малка, дълбочината на полето е голямо, докато при голяма бленда , дълбочината на полето е малко или късо. При фотографията блендата обикновено се изразява в „f“ числа (известни още като „фокусно съотношение“, тъй като f-числото е съотношението на диаметъра на диафрагма на обектива към дължината на обектива). Примери за f-числа са: f/1.4, f/2.0, f/2.8, f/4.0, f/5.6, f/8.0.
3.ISO – софтуерен вариант на апарата за допълнително осветяване снимките, ако нямате възможност да използвате по-голяма скорост на затвора или по-широка апертура. Обикновено се измерва в числа, от по-ниско число, към по-високо, зависи от това до колко ярко искаме да направим изображението. Въпреки това , трябва да внимаваме до какви граници увеличава този параметър, тъй като ако прекалим с него в изображението започва да се внася допълнителен шум.Това обикновено се изразява в зърнистта или гранулирана повърхност върху целият кадър. В повечето случай, шума може да се отстрани или значително да се намали,чрез програма за обработка. В заключение може да се каже, че е желателно да не използваме голямо ISO или ако го използваме то да е в ниски стойности. Примери за ISO: 100, 200, 400, 800, 1600. при които няма проблем и повечето нови апарати се справят идеално.
Как работят заедно "Скоростта на затвора", Блендата и ISO, при създаване на експозиция?
За да имаме добро разбиране за експозицията и как скоростта на затвора, блендата и ISO-то влияят, трябва да разберем какво се случва в рамките на камерата, когато се направи снимка.
Докато насочвате камерата си към предмет и натискате спусъка, обектът попада в обектива на апарата под формата на светлина. Ако обектът ви е добре осветен, има много светлина, която преминава през обектива, докато ако правите снимка в среда с ниска осветеност, тази светлина е значително по-малка. Когато светлината навлезе в обектива, тя преминава през различни оптични елементи, изработени от стъкло, след което преминава през Апертурата (при този елемент, както разбрахме можем да променяме големината на светлинният поток).
След като светлината премине през обектива, тя се удря в затворена завеса, която е като прозорец, който е затворен по всяко време и се отваря, когато е необходимо. След това затворът се отваря за броени милисекунди, оставяйки светлината да удари сензора на камерата за определено време. Това определено количество време се нарича „Скорост на затвора“ и то може да бъде изключително кратко (до 1/8000th от секундата) или дълго (до 30 секунди). След това сензорът събира светлината, а при необходимост вашият апарат , чрез функцията „ISO“ доосветява изображението, ако е необходимо. След това затворът се затваря и светлината е напълно блокирана от достигането до сензора на камерата.
За да получите изображение с правилна експонация, така че да не е твърде ярко или твърде тъмно, скоростта на затвора, апертурата и ISO-то, трябва да играят заедно. Когато много светлина навлезе в обектива (да кажем, че е посред бял ден и има изобилие от слънчева светлина), какво става с блендата когато е много малка? При тази ситуация навлиза много малко светлина. Това означава, че сензорът на камерата, ще се нуждае от повече време, за да събере светлината. Какво трябва да се случи, за да може сензорът да събере точното количество светлина? Точно така, затворът трябва да остане отворен по-дълго време. В заключение с много малка бленда /апертура/, бихме се нуждаели от повече време, т.е. по-дълга скорост на затвора, за да може сензорът да събере достатъчно светлина, за да произведе правилно експонирано изображение.
Сега какво би станало, ако блендата е много голяма? Очевидно много повече светлина би ударила сензора, така че ще се нуждаем от много по-малка скорост на затвора, за да може изображението да се изложи правилно. Ако скоростта на затвора е твърде ниска, сензорът би получил много повече светлина, отколкото се нуждае и светлината би започнала да „изгаря“ или „преекспонира“ изображението, точно както лупата започва да изгаря хартия в слънчев ден. Свръх експонираното изображение, ще изглежда много ярко или чисто бяло. За разлика от това, ако скоростта на затвора е много висока, тогава сензорът не е в състояние да събере достатъчно светлина и изображението би се появило твърде тъмно.
Какъв режим на камера трябва да използвам?
Препоръчваме да използвате режим „Приоритет на блендата“ за начинаещи (въпреки че всеки друг режим работи еднакво добре, стига да знаете какво правите). В този режим задавате блендата на обектива си да бъде преоритет, докато фотоапаратът автоматично отгатва, каква трябва да бъде правилната скорост на затвора. По този начин можете да контролирате дълбочината на полето в изображенията си, като променяте блендата (дълбочината на полето зависи и от други фактори като например разликата между обектното разстояние и фокусно разстояние). Няма абсолютно нищо лошо в използването на режими „Auto“ или „Program“, особено като се има предвид фактът, че повечето съвременни DSLRs дават на фотографа доста добър контрол. Но, хората стават мързеливи и в крайна сметка използват режимите Auto / Program, без да разбират какво се случва вътре в камерата, така че силно препоръчваме да се научите как да снимате във всички режими на камерата.
На какво ISO трябва да настроя камерата си?
Ако фотоапаратът Ви е оборудван с функция „Auto ISO“ (известна като „ISO Sensitivity Auto Control“ на телата на Nikon), трябва да я активирате, така че фотоапаратът автоматично да познае какъв трябва да бъде правилният ISO в различни условия на осветление. При Auto ISO няма притеснение и работи чудесно за повечето условия на осветление!
По принцип камерата гледа скоростта на затвора, ако тя падне под минималната, автоматично ще увеличи ISO до по-високо число, за да се опита да компенсира и запази скоростта на затвора . Общото правило е да зададете скоростта на затвора до най-голямата фокусна дължина на обектива си. Например, ако имате обектив nikon 70-300mm f/4.5-5.6 , задайте минималната си скорост на затвора на 1/300-та от секундата. Защо? Защото с увеличаването на фокусното разстояние на обектива, намалявате шансовете при разклащане на камерата, изображенията Ви да са размазани. Но това правило не винаги работи, защото има и други фактори, които биха довели до размазване.
Наличието на треперещи ръце и неправилно държане на фотоапарата може да предизвика допълнително разклащане на камерата. При наличието на обектив с опция за намаляване на вибрациите (известно още като стабилизиране на изображението) всъщност може да помогне за едни по чисти изображения. Така или иначе, при промяна на опцията “ скорост на затвора“ може да наблюдавате различното поведение на камерата и да прецените, коя скорост е подходяща за Вас.